• Анелия Хохвартер с кампания за закупуване на първия за България ЛОКОМАТ

По Коледа, казват, стават чудеса. Десетки българи, които имат нужда от рехабилитация, с отворени очи чакат своето чудо. А една българска лекарка от Виена търси отворени за доброто сърца, за да сбъдне чудото на тези, които се надяват отново да ходят и да се движат.

Доктор Анелия Хохвартер, която работи като офталмолог в австрийската столица, вече две години организира кампания за закупуване на първия за България ЛОКОМАТ. Той представлява напълно роботизиран апарат за рехабилитация. С него се помага на деца, които никога не са ходили или имат проблеми с това –  например с церебрална парализа. Апаратът помага и на възрастни, обездвижени  след инсулт, множествена склероза или мозъчна травма.

Апаратът струва 280 000 евро, а до момента кампанията е успяла да събере около 50 000 от тях. „Този апарат би револиционизирал рехабилитацията у нас и би осмислил работата на много специалисти – ортопеди, неврохирурзи, рехабилитатори“, казва д-р Хохвартер. Обяснява кампанията, която е подела, с желанието да бъде полезна на България, защото е българка и защото тук са корените й, въпреки че последните 27 години живее далеч от родината. През тези години има и множество хуманитарни мисии в Африка, водена от същото желание да помага и да служи на лекарското си призвание. Преди да започне да събира пари за ЛОКОМАТ е помагала на родното си село, но както казва: лявата ръка не бива да знае какво дава дясната. Не така е обаче в случая с апарата за рехабилитация, тъй като за неговото закупуване се нуждае от гласност и помощ.

Доктор Хохвартер смята, че вместо всяко нуждаещо се от този апарат семейство да събира пари, за да отиде на лечение в някоя от страните, които разполагат с него, е по-добре всички да се обединят и да се съберат пари за закупуването на ЛОКОМАТ в България. Аргументите на лекарката са логични: за да проведе рехабилитация в чужбина, болният трябва да прекара в съответната страна няколко седмици, да има поне един придружител, да плаща за престой, храна и таксита и да бъде раздвижван от специалисти, които не говорят български. А връзката с терапевта е много важна, трябва болният да чува от него на родния си език: „Браво, продължавай все така“, казва Анелия, напомняйки, че половината от терапията е надеждата и вярата на болния, че нещата ще се получат. Най-големият недостатък обаче е, че се започва лечение, а след завръщането в България то не може да бъде продължено или поддържано, с което се губи смисълът на терапията. „Така се нарушава и алгоритъмът на надеждата, който дава увереност на болния, че може да продължи с лечението“, казва д-р Хохвартер. Тъкмо този емоционален момент я кара да не се отказва от усилията си да събере пари за ЛОКОМАТ, въпреки трудностите.

Не крие, че понякога се чувства като „Дон Кихот, тръгнал срещу вятърни мелници“. И перафразира крилатата фраза, че „един грам действие тежи повече от един тон думи“. В тежки моменти обаче духът й повдига вярата в човешката добрина и всеотдайност. Добрина като тази на възрастна жена, дарила останалите й в края на месеца пет лева от пенсията или като тази на инвалид, пострадал при катастрофа, който дарил обезщетението си от 20 000 лева на кампанията за закупуване на ЛОКОМАТ. Такива хора възвръщат надеждата й и я карат да продължава с усилията си.

Призивът й към всички бъдещи дарители е да й повярват, че „е ръководена от чисти мисли“. Апелира към тях да направят нещо за ближния си. Ще очаква добрината им заедно с всички болни, които чакат своето лично чудо. И въпреки че Коледа, казват, е сезонът на чудесата, щедрите и добри сърца могат да сътворят чудо по всяко време на годината.