Проучване на СЖББ, проведено от социологическа агенция TREND, очерта нагласите за равнопоставеността на половете в бизнес среда
Над 60% от българите са на мнение, че в бизнеса трябва да има повече жени на ръководни позиции. Това сочат резултатите от национално представително проучване по поръчка на Съвета на жените в бизнеса в България (СЖББ). Изследването е осъществено между 2-ри и 9-ти март 2021 година от социологическа агенция TREND, като целта му е да очертае основните нагласи по отношение на мястото на жените в бизнеса и предприемачеството.
Според 61% от анкетираните, би било добре в бизнеса да участват повече жени на високи постове, а 44% от жените смятат, че няма достатъчно дами на ръководни позиции. В най-голяма степен тази теза се подкрепя от жените (коя от двете тези??) – 84% и представителите на Поколението Z – хората на възраст 18- 29 (69%) г.
Според 61% от анкетираните, би било добре в бизнеса да участват повече жени на високи постове. 84% от жените споделят това мнение. Същевременно 44% от анкетираните жени смятат, че няма достатъчно дами на ръководни позиции. При най-младите на възраст 18-29 години – т.нар. Поколение Z, 69% подкрепят идеята за повече жени на управленски длъжности.
Българите на възраст 30-39 г. (40%) и тези с високи доходи над 2000 лв. (46%), са групите от респонденти, които в най-силна степен вярват, че у нас има равнопоставеност на половете и на възможностите за реализация. В същото време общите резултати от проучването сочат, че 43% от сънародниците ни са на мнение, че няма такава равнопоставеност. Това твърдение се подкрепя от 56% от жените и само 29% от мъжете. Най-висок е делът на хората във възрастова категория 50-59 г. – 51%, според които жените и мъжете в бизнеса не са равнопоставени. Тревожна е и тенденцията, че има значителна разлика между дела на хората с такова мнение според местоживеене. В малките градове 47% смятат, че няма равнопоставеност, а в София – 34%.
Д-р инж. Боряна Манолова, председател на УС на СЖББ, заяви: „Фактът, че младите и активни хора в България все повече припознават ролята на жените в бизнеса като важна и необходима, е повод за оптимизъм. Инициативите, които ние в Съвета на жените развиваме, са именно с тази цел – да подпомагаме професионалното и кариерно развитие на дамите със знания, умения и амбиции за успех в предприемачеството и бизнеса. Проучването очертава и тревожни тенденции, но вярвам, че с дейността си както в помощ на личното кариерно израстване на жените, допринасяме за развитието на общественото мислене и говорене по темата. Уверена съм, че с подходящи политики за подкрепа в бизнес среда, обществото ни може да постигне по-голям баланс в съотношението между мъже и жени на ръководни позиции, което ще се отрази благоприятно на всички нива .“
Евелина Славкова, социологическа агенция TREND, коментира: „Сред данните от проучването прави впечатление, че мнозинството от българите нямат конкретни предложения какво би помогнало за повече участие на жените в бизнеса като политики и помощ. Респондентите акцентират предимно върху това какви лични качества трябва да притежават или развият жените, за да могат да успеят. Това е ясен знак, че по темата има нужда както от повече диалог, така и от повече активни действия, за да се постигне положителна промяна.“
Над половината (59%) от българите не са съгласни, че бизнесът е запазена територия за мъжете. В най-голям процент поддръжниците на тази теза са жените – 78%, докато 52% от мъжете са на противоположното мнение. Във възрастовата категория на Поколението Z (18- 29 г.) цели 70% са категорични, че бизнесът не е само за мъже. За 55% от анкетираните не е редно управленските позиции да се заемат задължително от мъже. Анализът на агенция TREND посочва, че с нарастване на възрастта на респондентите, все по-малък дял подкрепят това твърдение. В най-силна степен за равнопоставеност на половете в бизнеса са най-младите (18-29 г.) – 62%, както и жените – 77%. Същевременно сред хората на противоположното мнение, делът на мъжете е значително по-висок (58%).
В същото време данните сочат, че 60% от българите са на мнение, че мъжете могат да се реализират по-лесно в бизнеса отколкото жените. 66% от мъжете и 55% от жените са съгласни с това. Над две-трети (71%) от анкетираните не са съгласни, че „жените нямат необходимите качества да бъдат предприемачи/бизнесмени“ не отговаря на истината. Най-изявено е несъгласието с това твърдение сред хората с висше образование, където 65% не споделят това мнение. На въпроса дали „мъжете са по-добри професионалисти от жените“, 31% от българите са съгласни, а 56% не споделят тази теза. Респондентите с висше образование в най-голяма степен не са съгласни с това твърдение – 66%. Има съществена разлика и между мненията според пола на респондентите – 81% от жените не са съгласни с това, докато при мъжете едва 29% не са споделят това мнение.
Малко под половината българи (49%) са мнение, че са необходими политики с цел подпомагане на участието на жените в бизнеса. Всеки четвърти българин (25%) не смята, че такива политики са необходими. От посочилите, че няма необходимост от политики, които да подпомагат участието на жените в бизнеса, най-висок дял се отчита при мъжете – 38%. Същевременно българите са по-скоро скептични към т. нар. квотен принцип (определен брой) за мъже и жени на работно място. 28% имат положително отношение , а 41% – отрицателно.
На въпрос какво би помогнало за участието и развитието на повече жени в бизнеса в България, най-много респонденти посочват на първо място повишаване на квалификацията и професионалната компетентност (8%). 4% – българките трябва да бъдат по-еманципирани, 4% са и посочилите, че трябва да им се дадат повече възможности и да им се гласува доверие. 3% смятат, че трябва да се премахнат или разчупят обществените предразсъдъци за участие на жените в бизнеса, както и че жените трябва да бъдат по-амбициозни и предприемчиви. Много висок дял (54%) посочват, че не знаят/ не могат да преценят.
За изследването:
Изследването „Жените в бизнеса“ е реализирано по инициатива на Съвета на жените в бизнеса в България от социологическа Агенция TREND в периода между 2 и 9 март 2021 г. сред 1009 пълнолетни български граждани. То е проведено по метода „лице в лице“, чрез метода на прякото полустандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Максималното допустима стохастична грешка +/- 3.4%.
